Лична история - Групова работа и слепоглухота

Този случай от практиката представя разказа на Ирина на 25г. от град Пловдив. Представител на асоциация „Мария Кюри” се срещна с Ирина, за да й зададе няколко въпроса, свързани с нейния опит като човек с увреждане. По време на разговора тя сподели интересни случки и факти от нейния опит и ни помоли да ги разкажем на читателите на Уеб ресурса Q4S. 

Ирина има комбинираното увреждане слепоглухота. Тя има намалено зрение, но с помощта на очила може да се придвижва и обслужва сама. На дясното си ухо тя има пълна загуба на слуха.  Поставя слуховия си апарат на лявото и по този начин чува, ако се говори с нея на разстояние не повече от 1 метър. Ето защо работата в група по време на обучението й винаги е предизвикателство. 

Ирина е завършила средното си образование в специално училище за лица с увреждания. Няма висше образование, но през годините е посещавала различни курсове за професионално обучение. Последният от тях е бил особено интересен за нея, тъй като обучаемите са били хора от различни европейски страни, преобладаващата част от които – без увреждания. Друга особеност на курса е била, че той е продължил само 7 дни, а работния език е бил английски. Темата на курса е била „Как да стана обучител на връстници”. 

Ирина избира този курс, тъй като в момента работи като обучител в Националната асоциация на слепоглухите. Ежедневната й работа е свързана със срещи и обучения на лица с увреждания. Ирина е любознателна и обикновено се възползва от всяка възможност да се запознае с нови хора и да придобие полезни знания. Затова и решава да участва в международния обучителен курс, въпреки че е наясно, че ще й бъде трудно. Когато обучението започва Ирина разбира, че ще й се наложи да се справя с доста утежняващи нейното обучение обстоятелства. Например, обучителната зала е шумна, а акустиката лоша. Лекторите са различни за всяка обучителна сесия, а през повечето време се разиграват ролеви игри. Ирина споделя, че не е уведомила предварително организаторите, че има специални потребности и заради това обучителите не са подготвени, за да се отзоват своевременно. Така Ирина се оказва в ситуация, където инструкциите за обучителните игри са написани на дребен шрифт, който тя не може да прочете, а лекторите не винаги говорят достатъчно силно и отчетливо. По думите на самата Ирина тя е човек, който се бори докрай и не се отказва лесно. Затова по време на обучението тя се ориентирала бързо в обстановката и помолила двама от обучаемите да й помагат. Те седнали близо до нея, за да й препредават инструкциите на обучителя. Четяли й писмените инструкции и й помагали при динамичните игри. Така на практика Ирина намерила двама „асистенти” и благодарение на тяхната помощ успяла да участва ефективно по време на обучението. След първите няколко дни и самите обучители разбрали повече за това как могат да направят обучителния процес по-достъпен за Ирина. По време на паузите тя ги помолила да говорят по-силно и ясно. В движение, те увеличили и шрифта на презентациите, а картинките, били обяснявани описателно. Също така, водещите на обучението периодично изключвали климатика, за да не влияе звука от него на слуховия апарат на Ирина. И така с всеки изминал ден стиловете на работа се напасвали и за Ирина ставало все по-лесно. Сега тя казва, че обучението й е било много полезно, а тя се е чувствала приобщена и приета, но наред с това си дава сметка, че е можела да си спести много трудности, ако предварително е била споделила от какви адаптации се нуждае. По думите на Ирина е важно учащия с увреждане да проведе открит разговор с организаторите на обучението, за да са наясно те със ситуацията и за да имат технологично време да направят необходимите промени. Всичко това е още по-необходимо, когато става дума за интензивни курсове за професионално обучение, когато времетраенето е кратко, а лекторите различни. В тези случаи, ако обучаемият с увреждане даде необходимата информация за себе си предварително, това би било от полза за всички. По думите на Ирина това е много важен урок, научен след обучението. Накрая, тя съветва всички хора с увреждания като нейното да бъдат търпеливи и дисциплинирани и да говорят открито за своите потребности и то не в последния момент.

В момента Ирина продължава да работи като обучител на хора с увреждания и има желание за включване в нови обучения. Нетърпелива е да се запознае със съветите на Уеб ресурса Q4S, защото смята, че всеки съвет и препоръка могат да й бъдат от полза.